Запознанства - История за това как се запознахме

Тъкмо се бяхме разделили с приятеля ми. По-точно той бе ме оставил за една цицореста, плоска в главата блондинка... Беше ми адски тъжно и самотно. По цял ден стоях у дома, не ми се правеше нищо... Висях пред компютъра си часове. Дори и на лекциите в университета не се явявах (тогава още бях студентка). Един ден по скайп една приятелка ми показа профила (в един известен сайт за запознанства) на някакво момче, което си бе харесала. Нито помня кой е нито какво стана но реших и аз да се регистрирам, просто за да убия времето и да изтласкам тъжните мисли от главата си. Дори не сложих снимка. В интерес на истината след първоначалната регистрация поне 1-2 седмици не влизах в този сайт. Обаче след този период стана нещо. Една сутрин си отворих мейла и бях получила съобщение, че някой ми е писал в този сайт (което беше странно защото там не бях нанесла почти никаква информация, тоест не би трябвало да представлявам интерес). Съобщението бе кратко и някак си весело. Човекът, който ми бе писал също нямаше снимка, нито повече информация в профила си. Отвърнах му и се стигна до разменяне на съобщения. Беше свястно момче, поне така излизаше. От оскъдната информация, която ми даваше разбрах, че е малко по-голям от мен, че е завършил моя университет, както и какво работи. На малко по-късен етап си разменихме и скайповете. Явно харесахме компанията си, чаках го всяка вечер да се върне от работа за да може да седнем и да си поговорим, за да разпуснем и да сподеилм, на кой какво му се е случило през деня. Най-интересното бе, че все още никой не бе виждал другия, дори на снимка. Една вечер (беше петък) ме покани да излезнем през събота или неделя. Реално аз много се притесних, защото не знех, дали ще си оправдаем очакванията (макар онлайн да се бяхме харесали много), но същевременно много исках и да се видим. Видяхме се. Когато се срещнахме той ми подари роза. Аз го харесах адски много (той мен също, което ми сподели после ;)). Усетих и в него и в мен едно облекчение, че няма да има разочаровани хора от неоправдани очаквания. Това бе най-хубавия уикенд, който бях прекарвала от години. Какво стана после ли? Сега имаме един щастлив брак както и едно малко прекрасно момченце, което да ни радва :).